Това е издание №2 от рубриката „Така го правят звездите“, в която ще публикуваме интервю с Лео Меси направено на 01/10/2012. В него най-добрият футболист в света Лионел Меси даде обширно интервю за каталунските медии в спортната база на Барселона. Той говори за юношеските си години в отбора, за своите виждания за играта, както и за това, че съвсем скоро ще стане баща за първи път в своя живот. Наистина много интересно интервю с аржентинеца, което още веднъж ни показва колко скромен и добър човек е Меси. Той не се е главозамаел от множеството отборни и индивидуални успехи, въпреки че няма равен на себе си, а продължава да бъде същото момче, което преди 12 години стъпи на каталунска земя. Ето и интервюто:

–         Казват, че много обичате да спите, но дойдохте в 8,30 часа. Това да не е част от подготовката за след раждането на Тиаго?

–         Винаги съм обичал да спя, но го правя все по-малко. Харесва ми следобедният сън. За появата на Тиаго съм много подготвен, чакам я с голямо желание.

–         Очевидно на сиестата сте се научил в Барселона…

–         На всичко съм се научил тук! Дойдох на 13 години, пораснах тук, ходех на училище… Повечето неща научих в Барселона. Винаги съм казвал, че съм много благодарен, защото така го и чувствам.

–         Имате ли усещането, че сте върнал с лихвите на Барселона онова, което сте получил при израстването?

–         Не, не зная… Винаги съм искал да показвам отдадеността си към клуба. В началото може би се забелязваше повече, сега е нещо обичайно. Това е моят дом, моят клуб – всичко дължа на Барса. И, това съм го казвал винаги, съм щастлив тук.

–         Какво показва това, че треньорът на кадетите и три от децата от онзи отбор сега са в мъжкия?

–         Това е пример за начина на работа в Барселона. Знаеше се, че онзи отбор е една от най-добрите генерации на академията. При мъжете сега сме трима от там (б.и. – Пике, Сеск и той), но още доста други са професионалисти, например Васкес и Валиенте. Знаеше се, че мнозинството ще отидат ако не в първия тим, поне в добри клубове, където ще си изкарват хляба.

–         Твърдите, че не се интересувате колко гола ще вкарате, а предпочитате титлите. Нещо по-специално интересува ли Ви?

–         Така е, предпочитам отборните пред индивидуалните награди и вкарването на повече голове от другите. Интересува ме повече да съм добър човек от това да съм най-добрият футболист на света. Пък и като приключи всичко това, какво ти остава? Възнамерявам, когато се оттегля, да бъда запомнен като добър човек. Харесва ми да вкарвам голове, но и това да имам приятели сред хората, с които съм играл. Хубаво е да те ценят като личност, да имат добро мнение за теб отвъд вкарването на много голове.

–         Не Ви ли интересува спечелването на четвърта поредна “Златна топка”?

–         Наградите са хубаво нещо и съм благодарен за тях, разбира се. Но всъщност това интересува повече вас, които постоянно питате дали този или онзи е по-добър. Чави или Иниеста? Кой знае? Моят шанс е, че попаднах в тази Барса, изпълнена с големи играчи. Тя ми даде всичко: награди, трофеи, голове, всичко. Този отбор влезе в историята с всичко, което спечели. Имам шанса да играя тук и за Аржентина, където около ми да има големи футболисти – това е най-главното. Със сигурност отборът прави мен по-добър. Без помощта на съотборниците си не бих спечелил нищо – нито трофеи, нито награди, нищо.

–         Какво Ви вбесява?

–         На терена – загубата. В живота? Бедността. Идвам от една страна, където това се забелязва отчетливо. Има много млади момчета, на които не им остава нищо друго, освен да излязат на улицата да просят или да работят каквото и да е още от съвсем малки.

–         Ами раят, в който живеят футболистите? Не сте ли чужди на тези неща?

–         Не, как да си чужд на това! Ние сме привилегировани с шанса да живеем по този начин. На мен никога не ми е липсвало нищо, като изключим братята и майка ми, когато останах сам с тате в Барселона. Действителността обаче е много различна – на доста бащи им е тежко да изкарат на повърхността своите деца… Знам това.

–         Сам Вие ще станете баща. Това промени ли гледището Ви за живота?

–         Да, виждаш всичко по друг начин. Вече не мислиш за себе си, а за детето, за това то да няма никога никакъв проблем. Наистина променя теб и идеите ти.

–         Говорейки за промени, тренирахте ли вече смяната на пелени?

–         Вече изживях това с племенниците си. Отдава ми се.

–         Имате фондация за помощ на децата в нужда…

–         Съсредоточили сме се върху образованието на децата, върху това да се опитаме да ги изкараме от улиците чрез обучението и спорта. Работим с УНИЦЕФ, болници, училища… Хубаво е да можеш да помогнеш.

–         Малко пъти лицето Ви се озарява, както когато се приближат деца да Ви поздравят. Какво Ви дават те?

–         Децата са най-хубавото нещо на света, най-вече когато са малки и не носят злина. Виждат те и се преобразяват. Някои ги е срам, не говорят, не осъзнават, че съм там и им говоря, защото са ме виждали само по телевизията, а щом се изправя пред тях, замръзват. Да ощастливиш едно дете е най-изпълващото, поне мен, изживяване.

–         Не само деца, а и по-големи идват при Вас… Славата те задължава да си винаги под наблюдение. Тежи ли?

–         Не, защото в никой момент не играя роля. Един и същ съм и на терена, и извън него. Затова не се притеснявам, че съм под наблюдение, тъй като продължавам да съм си същият винаги. Вече от доста време ме познават и онзи срам от началото го няма.

–         Казахте веднъж, че Ви се струва по-трудно да играете на терена ролята на Иниеста или Чави отколкото своята собствена. Тя лесна ли е?

–         Правя каквото мога да помогна на отбора, а не бих могъл да правя онова, което те правят. Аз само се опитвам винаги да съм в помощ на отбора. Постоянно го повтарям: излизам на терена с мисълта да победя, не да вкарам много голове.

–         Отработва ли се, тренира ли се Вашият начин на игра?

–         Не смятам, не знам… Още от хлапе играя по този начин.

–         Това твърди и Тито Виланова…

–         Какво казва?

–         Че за негова изненада Вие правите същото като в детските си години, само че вече срещу най-добрите в света, не при хлапаците на 14 години…

–         Начинът ми на игра не се е променил много, така е, макар че естествено научих доста неща за играта. Много ми помогна това, че в Барселона се работи така в школата. Даже точно вчера гледах 7-годишните деца до нас как тренират и обучението им е различно отвсякъде другаде по света. От малък те учат да играеш с топката, да я пазиш, на тактика, на разбиране на играта. И децата играят точно като нас! Не спирам да се изненадвам от това.

–         Говори се, че когато сте научил, че Тито ще е заместникът на Пеп Гуардиола, сте се ограничил с една усмивка, но тази усмивка е успокоила целия клуб…

–         Да, възможно е да съм се усмихнал, защото ми дойде добре новината, че Тито ще замести Пеп. Познавам го от дете, а с тях двамата с Пеп изкарахме пет години заедно. Струваше ми се, че би могъл да се справи много добре. Вижте, Тито беше първият, който заложи на мен като титуляр, тъй като до онзи момент или бях резерва, или не играех въобще, а именно той ме наложи повече или по-малко титуляр в онази възрастова категория. Познавам го, той е нормален, отворен човек. Води с пример, казва нещата в очите без никакъв проблем. Това ми харесва.

–         Разказват, че при кадетите е имало някоя и друга караница…

–         Не си спомням (б.и. – смее се). Със сигурност е имало, защото колективът бе съставен от много добри хора, но опасни!

–         Помните ли първия си мач за Барселона?

–         Не срещу кого, но помня, че бързо получих контузия.

         Вярно ли Пике Ви е защитавал, когато са Ви ритали?

–         Да, той беше най-едрият, а другите бяхме по-дребнички. Татенцето ни защитаваше всички.

–         Да не сте се разбрали двамата за бащинството, за да си правите компания на разходките в парка?

–         Не, съвсем случайно е! Едновременно ни застигна бащинството и мен, и Педро, и Вийя, и Валдес. Това е признак, че порастваме и поемаме повече отговорности. Много хубава отговорност.

–         Щом видимо не се задоволявате никога само с един гол, можем да предвидим, че няма да се задоволите и само с едно дете, нали? Ще скочите ли за хеттрик?

–         Не, не зная… Ако се появят повече, по-добре. Нека дойдат!

–         Едно от най-изненадващите неща в играта Ви е това колко е трудно да Ви съборят на земята, пък и Вие не се хвърляте сам…

–         Това също ми е остатък от детските години. Винаги е било така, все съм се опитвал да завърша атаката. Не зная… никога не съм се хвърлял сам, не съм търсил това.

–         Говори се, че в академията сте бил единственият играч, когото никога не са опитвали да коригират и чиито характеристики винаги са уважавали…

–         Коригирали са ме, но не си спомням с точност кога и в какво. Уважаваха моя начин на игра, въпреки че е вярно, че тук философията е да се подава, и то с едно докосване. Но… аз не давах топката никому! Доста пъти ми казваха да продължавам разиграването, докато не си дадоха сметка, че не ми се получава, та ме оставиха. Но е истина, че лека-полека започнах повече да подавам. Когато дойдох тук обаче, не давах топката на никого!

–         Говорите ли много на терена?

–         Не, не говоря много (б.и. – смее се).

–         Съперниците Ви и съдиите обаче не са много съгласни…

–         Ха! Със съдиите и съперниците говоря повече, не толкова със съотборниците ми. Доста време играем заедно и се разбираме само с един поглед.

–         Хм, ами скандалът с Вийя? Нали в съблекалнята царуваше идилия?

–         Вече казах, че търсят проблеми, където ги няма. Да гледат в друга посока! Тук няма нищо. В тази съблекалня нещата се простират далеч отвъд спортната част, супер е. От доста време сме заедно, а на човешко ниво всички са много големи. Никой не знае колко добре си прекарваме, а това не е лесна работа след толкова години заедно.

–         Това ли е най-хубавото?

–         Не, най-хубавото на този отбор е, че от пет години скачаме за мача, където и да отидем, че топката е наша почти през цялото време. Най-главното е амбицията на този отбор, желанието му да продължава да печели титли. След всичко спечелено дотук, когато изгубиш дори и тренировъчен мач, се палиш. Това е най-хубавото: нашата амбиция.

–         Пеп ли начерта този път?

–         Да, Пеп го начерта и продължаваме по него. Той бе този, който ни накара да играем с желание да владеем инициативата, да скачаме винаги за гол. Възпита това ни поведение, убеждението, че ще победим. Беше блестящо. Освен знанията си като треньор, бе феноменален в анализирането и подготовката на мачовете. Не мисля, че ще видя отново треньор като него.

–         Рийкард беше първият. Мина ли Ви вече ядът, че не играхте финала в Париж?

–         На практика на него дължа всичко. Той първи ми се довери, той ми даде дебют още хлапак, той ме направляваше във всеки един момент. Знаеше кога да ме остави извън състава. Въпреки че не ми харесваше и не знаех защо, впоследствие го разбрах. Благодарение нему дойдоха всички онези успехи после.

–         При Рийкард вкарахте първия си гол на Мадрид. Всъщност три…

–         Беше изключително. Изравнихме накрая, но ни устройваше поради това, че бяхме първи, и поради развоя… После имаше и други голове, но онези са незабравими, разбира се.

–         Кой е най-запомнящият се мач с Мадрид за Вас?

–         Помня всички спечелени. Това е най-хубавото – да биеш Мадрид, поради значението на двубоя. Те са супердобър отбор. Може би ще помня най-дълго полуфиналния реванш от Шампионската лига там заради значението му.

–         И вкарването на голове на Касийяс. Върви ли Ви срещу него, или е нещо друго?

–         Имах късмет да вкарам в последните Класики, дано продължа така! Икер е много голям вратар, един от най-добрите. Вкарал съм му много голове, но и ми е спасил още толкова много. Много е добър, много бърз.

–         Мачовете с Мадрид на Моуриньо особено трудни ли са?

–         Всеки мач е различен. Всички са трудни. Срещу Мадрид е по-тежко заради значението на мача, заради умението на играчите му, но няма лесно. Срещу Гранада не можахме да вкараме гол 85 минути, срещу Спартак Москва почти загубихме. Става все по-трудно. Искаме да атакуваме, а отзад се затварят с всички сили… Вече от доста време опитваме да играем футбол, а съперниците ни знаят това и търсят слабото ни място. Ако имат късмет и направят една добра контраатака, а Валдес не успее да я спре, ти усложняват живота с много малко. И ще става все по-зле, все по-сложно.

–         На какво у Мадрид се възхищавате?

–         Много ми харесва да играя на “Бернабеу”. Това е голям клуб с голяма история.

–         А у отбора на Моуриньо?

–         На контри Мадрид те убива. Има супербързи нападатели, а преходът “защита – атака” трае пет секунди и води до гол. Не им трябва да играят добре, за да ти вкарат три гола – създават много голови положения дори само благодарение на качеството на своите футболисти. Имам шанса да се познавам добре с Игуаин и Ди Мария. Ел Пипа (б.р. – Игуаин) го няма никакъв, а пипва дважди топката и ти вкарва два гола. От нищо Мадрид може да ти вкара.

–         Какво мислите за Моуриньо?

–         Не мога да говоря. Не го познавам, никога не сме си говорили. Мога да говоря само за постигнатото от него, което е много откъм трофеи. Зная, че неговите играчи говорят добре за него, но аз не го познавам.

–         Моуриньо казва, че футболът на Барса доскучава, а този на испанския национален отбор е дефанзивен…

–         Тъй ли?

–         Това каза на симпозиума на треньорите на УЕФА: “Играят с четирима защитници и шестима полузащитници. Това не е офанзивен футбол. Той уморява и доскучава на хората”…

–         Испания играе почти изцяло като нас – не можеш им взе топката, а за всеки играч е много хубаво да играеш с тях или като тях. Играх срещу Испания и тичах след топката, без да успея да я отнема. Това ми се случи в Мадрид, в Мурсия… В Аржентина беше друго. Никога обаче не съм търчал толкова без топката в краката си колкото срещу Испания.

–         В какъв етап се намира националният отбор на Аржентина?

–         Селекционерът ни Алехандро Сабейя има ясни идеи, знае какво иска и ни го предава. Дойдоха нови хора и мисля, че сме на добър път.

–         Мечтаете ли да спечелите Мондиала в Бразилия след две години?

–         Бих бил много щастлив да превърна тази мечта в реалност поради значението на това за Аржентина и за мен.

–         Ще напуснете ли футбола, без да сте облякъл екипа на Нюелс ОлдБойс?

–         Ох, не знам! Винаги съм казвал, че бих искал да играя в Аржентина поради значението на футбола там, поради начина на изживяването му, поради това, че мечтаех като хлапе да дебютирам в тамошната Примера, преди да дойда тук. Въпросът остава висящ, но не зная, остава още толкова време.

–         Има ли нещо, което напоследък особено да Ви е харесало във футбола?

–         Да гледам как тренират момчетата в школата. Изненадвам се, като ги гледам как следват начина на работа в Барса – толкова са малки, а играят в този стил… Ходиш и на други места, а там не го правят, само тук. Затова ще избера това да гледам децата.

–         Един италиански журналист каза след интервю с Вас, че се е чувствал досущ като пазещите Ви защитници: “Подготвяш се за всичко, уж знаеш накъде ще поеме, а в крайна сметка винаги ти избягва”…

–         И си е тръгнал с мисълта: “Не успях нищо да му измъкна!” (б.и. – смее се). Не, винаги съм казвал каквото мисля, ала не съм усещал никаква нужда да се въвличам в скандали. Не ме интересува това да търся конфликти или проблеми – не е нито моето виждане за нещата, нито това, което съм. Не виждам смисъла на това да говоря зле за хора, които изобщо не познавам и които само съм виждал как играят. Предпочитам да подхождам с уважение към останалите, само това е. А вие се опитвате да… Аз обаче не искам да се въвличам в тези неща.

–         Имате ли гъдел?

–         Не, нямам гъдел.

 

–––––
Стани фен на ДФК „Орлета“ във  Фейсбук и следи всички новини за клуба
–––––
Абонирайте се за официален „YouTube“ канал на ДФК „Орлета“ и гледай видео от мачовете
–––––
Заповядай в нашия фен магазин и стани „Орле“

 

 


Вашият коментар